
Нарушения на слуха
Ако детето ви не изпълнява инструкции или изглежда, че не разбира речта, може да се дължи на слухови проблеми.
Затова и първият въпрос при логопеда е, чува ли според вас детето ви добре? Изключването на физиологична причина е най-важният ход за продължаваща и правилна подкрепа за детето. Ранното идентифициране на такива затруднения е от съществено значение за развитието на детето. Ето какво трябва да наблюдавате и какви действия да предприемете.
Наблюдавайте реакциите на детето спрямо звуци и реч:
Следете как реагира на различни ситуации:
- До 1 месец: Детето трябва да се стряска или примигва при внезапен шум.
- До 4 месеца: Притихва или се усмихва на гласа ви, дори без да ви вижда.
- До 9 месеца: Търси с поглед източника на звука, дори при тихи шумове.
- До 12 месеца: Познава името си и реагира на прости думи като „довиждане“.
Ако:
- Не реагира на звуци от околната среда:
- Не се стряска при силен шум (напр. тръшване на врата или включване на прахосмукачка).
- Не обръща глава към източника на звука.
- Не реагира на гласа ви:
- Не се усмихва или притихва, когато му говорите.
- Не разпознава името си или прости думи като „не“ или „ела“.
- Има затруднения с речта и общуването:
- Забавено развитие на речевите умения.
- Не използва думи, за да изрази нужди или желания.
- Изглежда разсеяно или незаинтересовано:
- Не обръща внимание на заобикалящите го звуци.
- Изглежда, че често „игнорира“ това, което му се казва.
Какви могат да бъдат причините за слухови нарушения:
- Инфекции: Хронични или остри възпаления на средното ухо, чести боледувания и прием на антибиотици.
- Травми: Увреждания на слуховия апарат или нерв.
- Генетични фактори: Вродени нарушения на слуха. Наследствената глухота най-често е от сензорен вид.
- Рискове по време на раждането: Липса на кислород или недоносеност.
Какво трябва да направите?
Увреждането на слуха означава намалена или липсваща способност да се възприемат звуците от заобикалящата среда. То засяга в еднаква или различна степен и двете уши.
Според момента на настъпване могат да бъдат: вродено (да е възникнало по време на вътреутробното развитие) или придобито (настъпило след раждането, като тук се делят на преди формирането на реч или след формиране на речта).
- Консултирайте се с педиатър или аудиолог:
Ако забележите, че детето не реагира според възрастта си, обсъдете го с лекар. Може да се наложат специализирани изследвания:
- Изследване на слуха при новородени: Наблюдават се реакции като стряскане и движения на тялото още през първите часове след раждането.
- Тестове за по-големи деца, които измерват активността на слуховия нерв. Когато слуховият сигнал се предаде до слуховия нерв до мозъка, е мястото където става обработката и възприемането на звука от околната среда: Тонална аудиометрия (Подходящ е за деца над 3 г. възраст и за възрастни, които могат да разбират инструкциите и да реагират активно, без когнитивни затруднения. Оценява степента на загуба на слуха и праговете на чуване за различни честоти. Провежда се със слушалки, като се подават звуци с различна честота и сила, като се използват звукове и се наблюдават реакциите му) или евокирани потенциали (подходящ за деца под 3г възраст и не изискват активно участие. Изследва нервните пътища и слухови центрове, т.е. как слуховият нерв и мозък реагират на звукови стимули. Поставят малки електроди на главата, подават се звукови сигнали които графично регистрират активността на слуховия нерв към звуковия сигнал).
Видове увреждания на слуха
Слуховите увреждания могат да бъдат класифицирани по различни критерии, включително причините за увреждането, степента на засягане на слуховия апарат и момента на настъпване. Ето основните видове:
- Според механизма на увреждане:
- Кондуктивно увреждане на слуха – Характеризира се с нарушено предаване на звука от външния слухов канал до вътрешното ухо. Често кондуктивното увреждане е временно и подлежи на лечение. Причини:
- Хронични или остри инфекции на средното ухо (например отити).
- Малформации на слуховия апарат (напр. запушен слухов канал или дефекти в слуховите костици).
- Невросензорно увреждане на слуха – Възниква при увреждане на вътрешното ухо или слуховия нерв. Обикновено е трайно и може да изисква използването на слухови апарати или кохлеарни импланти. Видове:
- Периферна невросензорна глухота: Нарушения в структурата или функцията на вътрешното ухо и слуховия нерв.
- Централна невросензорна глухота: Увреждане на слуховите центрове в мозъка, което води до затруднения в осмислянето и интерпретацията на звуковите сигнали.
Смесено увреждане на слуха – Комбинация от кондуктивни и невросензорни фактори. Среща се, когато е налице едновременно увреждане както на проводния, така и на нервния апарат.
Как да помогнете на детето си?
- Ранна диагностика: Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-успешно може да се компенсира. Когато намаленото чуване се дължи на инфекции на средното ухо, може да се лекува чрез медикаменти и в повечето случаи слухът се възстановява. При малформации в средното ухо може да се приложи и хирургично лечение.
- Слухови апарати или кохлеарни импланти: Те значително подобряват възможностите за чуване и общуване.
- Терапия: Речевите терапевти могат да помогнат за развитие на речевите умения.
- Семейна подкрепа: Активното участие на семейството е ключово за напредъка на детето.
- Ре-оценка на слуха: проследяване от лекар-аудиолог през 6 месеца.
Какво може да последва, ако слуховият проблем остане неразпознат?
Слуховите нарушения могат да доведат до:
- Забавено развитие на речта и уменията за общуване.
- Затруднения в ученето и социалната адаптация.
- Проблеми със самочувствието и взаимоотношенията.
Ако се съмнявате, че детето ви не чува добре или не разбира речта, не се колебайте да потърсите помощ. Ранното внимание и грижа могат да осигурят по-добро бъдеще за вашето дете, като му дадат възможност да развие своите способности и да се адаптира към света около него.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.