Консултацията със специалист логопед протича в рамките на един астрономически час, през който говорния терапевт ще задава въпроси на родителите относно бременността, раждането и развитието на тяхното дете, ще влезе във взаимодействие с детето, за да оцени нивото на неговото езико-говорно развитие и накрая ще даде първична оценка на случая, включваща препоръки и съвети към родителите.

Колкото по-рано, толкова по-добре! Още нещо важно – не е нужно детето да има явен проблем, за да се направи консултацията. Важна е ПРОФИЛАКТИКАТА на детското езико-говорно развитие, така че ако има някакво забавяне, дори минимално, да може то да бъде открито и коригирано превантивно.
Най-рано консултация може да бъде направена на 1,5 – 2 години, когато има конкретен проблем, свързан с говора или храненето, а профилактично още от 1-вия месец на бебето  може да бъде направена ранна диагностика на психологичното развитие и да се дадат полезни съвети на родителите за неговото ранно и комплексно стимулиране.

Всяко дете се развива строго индивидуално и трябва да се избягва сравняването му с други деца. Въпреки това има определени граници или рамки, в които детето трябва да започне да говори и които ако бъдат прескочени, консултацията с говорен терапевт е наложителна.

Някои деца проговарят много рано – още преди навършването на 1 година, при други това може да се случи половин година по-късно, като по правило момиченцата се развиват по-бързо от момченцата.
Крайният срок за поява на първи осмислени думи в активния речник на детето, т.е. думи които детето произнася осъзнато е година и 8 месеца. т.е. в периода от 15 до 18-месечна възраст детето трябва нормално да проговори с отделни осмислени думи.
Всяко проускане на този период трябва да покаже на родителите нуждата от логопедична диагностика.

Ако детето ви е на 1 год. и 8мес и не прави опити да произнася осмислени думи от близко битово обкръжение – мама, тате, бау-бау, имитация на виковете на животните и др.,  ако имате близки родственици, които също са проговорили късно, колкото по-рано направите консултацията с логопед, толкова по-висок е шанса да избегнете задълбочаването на проблема!

Много важен момент се явява възрастта, тъй като детският мозък до навършването на 3-тата година е развит вече на 80%. Затова и учените доказаха, че децата се обучават и коригират най-лесно и бързо в периода на ранното детство, т.е. до 3 години!

Превенцията на езико-говорни нарушения е изключително важна и ефективна и това е доказано отдавна, което е и логично – кога е по-лесно да се справим с даден проблем: още в зачатък или след като се е задълбочил?
Както вече споменахме детският мозък се развива най интензивно до 3-годишна възраст и научните факти сочат, че това е най-благоприятния период за въздействие върху детето, респективно обучение.
Практиката сочи, че децата с езиков дефицит, които са започнали терапия още на 2-3 години, постъпват в първи клас с нормално овладяна устна реч и впоследствие нямат проблем с овладяването на писмения език, докато децата с езиков дефицит, при които терапията е започнала след края на ранното детство, т.е. на 4-5 години, шансът да постъпят нормално в училище и да не развият обучителни трудности в начална училищна възраст е минимален.

Не на последно място трябва да се отбележи, че последствията от една ненавременно започната терапия при децата с езиков дефицит носят и сериозен негативен  психологически отзвук за самите деца в емоционално-поведенчески аспект. Това е така, защото с възрастта, колкото по-големи стават те, започват да осъзнават трудността си да говорят и това постепенно започва много да им пречи и да ги изнервя. В резултат те започват да стават раздразнителни, агресивни, опозиционни  или обратно – затварят се в себе си, самоизолират се от другите деца като вид защитна реакция – за да не им се подиграват…

Всичко това е свързано със затвърждаване постепенно на ниска самооценка, липса на увереност в собствените възможности, развитие на една базисно повишена тревожност в цялостното поведение на детето, която може постепенно да се отрази и на физиологично равнище, т.е. да повлияе на съня и апетита…

Именно заради това късната терапия на езиков дефицит винаги е свързана с нуждата от намеса и на детски психолог в терапевтичния процес, който паралелно с логопедичната терапия да овладее създалите се от персистиращия във времето езиков проблем вторични психологични проблеми – ниското самочувствие, тревожността, агресията и асоциалното, а не рядко и опозиционно поведение.

Така че, РОДИТЕЛИ, замислете се и сами ще стигнете да извода дали е в полза на вас и вашето дете да поддържате общоприетото и остаряло мислене на нашите баби и дядовци “нищо му няма на детето, малко е, ще проговори….”

Терапията с логопед се провежда в кабинета на специалиста, като в редки случаи – например ако детето е със затруднени възможности за придвижване, говорният терапевт посещава детето в неговия дом.

Тъй като комплексната терапия е най-ефективната форма на терапия, е много важно логопедът, който ще посещавате да работи в екип с детски психолог, специален педагог, невролог,  за да може в случай че детето ви се нуждае от комплексна терапия, да му бъде предложена такава на едно място, от специалисти, които координират дейността си.
Когато родителите бъдат включени като активни участници в терапията на своето дете, същата приключва два пъти по-бързо и ефективно!