
КОГА И КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА РХДВ
КОГА И КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА РХДВ – Разстройство с хиперактивност и дефицит на внимание?
В клиничния смисъл на думата, диагнозата ХАДВ обикновено се поставя след 5-годишна възраст.
Има няколко причини за това:
* Развитие на мозъка : Мозъкът на децата продължава да се развива до около 5-годишна възраст. Това означава, че някои от симптомите, които могат да бъдат объркани с ХАДВ при по-малки деца, като например импулсивност или трудност с концентрацията, могат да бъдат нормална част от развитието.
* Училищна среда : Училищната среда предоставя по-структурирана среда, в която симптомите на ХАДВ стават по-очевидни. Например, трудността с концентрацията може да се прояви по-ясно в класната стая, където се изисква детето да седи неподвижно и да слуша учителя за продължителни периоди от време.
* Сравнение с връстници : След като децата започнат да взаимодействат с връстници в училищна среда, разликите в поведението между деца с и без ХАДВ стават по-очевидни.
Защо след 5 години?
* По-ясна клинична картина : След 5-годишна възраст, симптомите на ХАДВ обикновено са по-стабилни и по-лесно разпознаваеми от специалистите.
* По-надеждна диагноза : По-дългото наблюдение на поведението на детето позволява на специалистите да различат временните трудности в развитието от по-трайните симптоми на ХАДВ.
* По-точни диагностични инструменти : Съществуват различни диагностични инструменти и въпросници, които са разработени специално за деца над 5-годишна възраст.
Важно е да се отбележи:
* Ранни признаци : Въпреки че официалната диагноза обикновено се поставя след 5-годишна възраст, родителите могат да забележат ранни признаци на ХАДВ и да се консултират с педиатър или детски психолог.
* Индивидуални различия : Всеки случай е индивидуален и някои деца може да проявят симптоми на ХАДВ още преди 5-годишна възраст.
* Мултидисциплинарен подход : Диагностицирането на ХАДВ изисква мултидисциплинарен подход, който включва наблюдение от страна на родителите, учителите и специалистите.
Заключение
Въпреки че диагнозата ХАДВ обикновено се поставя след 5-годишна възраст, това не означава, че по-ранните признаци трябва да бъдат игнорирани. Ако имате притеснения относно развитието на вашето дете, не се колебайте да се консултирате със специалист. Ранната диагностика и интервенция могат да подобрят значително дългосрочните перспективи на децата с ХАДВ.
ХАДВ по МКБ-10: Определение и Код
МКБ-10 (Международна класификация на болестите, 10-то издание) е стандартен диагностичен инструмент, използван в медицината за класифициране на различни здравословни състояния, включително психични.
Определение за ХАДВ според МКБ-10
Според МКБ-10, хиперактивно разстройство с нарушение на вниманието, известно още като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), е поведенческо разстройство, характеризиращо се с комбинация от симптоми, включващи:
* Неспособност да се концентрира : Трудност при поддържане на вниманието върху задача, лесна разсеяност, недовършване на задачи.
* Хиперактивност : Повишена двигателна активност, трудност при седене неподвижно, прекомерно говорене.
* Импулсивност : Действия без обмисляне, прекъсване на други, трудност с чакането.
Тези симптоми трябва да бъдат постоянни, прекомерни и неподходящи за възрастта на детето, за да се постави диагноза ХАДВ.
В МКБ-10, ХАДВ се класифицира под кода:
* F90.0: Нарушение на активността и вниманието
Този код обхваща различните форми на ХАДВ, включително:
* С преобладаващ дефицит на внимание : Когато симптомите на невнимание са по-изразени.
* С преобладаваща хиперактивност и импулсивност : Когато симптомите на хиперактивност и импулсивност са по-изразени.
* Комбиниран тип : Когато са налице и симптомите на невнимание, и тези на хиперактивност и импулсивност.
Важно е да се отбележи:
* Диагнозата ХАДВ трябва да се постави от квалифициран специалист (психиатър, психолог) въз основа на задълбочено клинично интервю и оценка на симптомите.
* Диференциална диагностика : При поставянето на диагнозата е важно да се изключат други състояния, които могат да причинят подобни симптоми, като например тревожност, депресия, нарушения на съня или специфични учебни затруднения.
* Лечение : Лечението на ХАДВ може да включва комбинация от медикаментозно лечение, психотерапия и поведенчески интервенции.
Забележка: МКБ-11, най-новата версия на Международната класификация на болестите, въведена през 2018 г., има някои разлики в класификацията на ХАДВ.
ХАДВ според МКБ-11: Нови подходи към класификацията
Международната класификация на болестите (МКБ-11) е въвела значителни промени в начина, по който класифицираме и разбираме разстройството на дефицит на внимание и хиперактивност. Нека да разгледаме по-подробно как този нов стандарт описва това състояние.
Основни промени в МКБ-11
* Преименуване : Терминът „синдром на дефицит на внимание и хиперактивност“ (СДВХ) е заменен с „разстройство на хиперактивност и дефицит на внимание“(РХДВ).
* Фокус върху невроразвитието : РХДВ се класифицира като невроразвивателно разстройство, което подчертава неговата биологична основа.
* По-широко определение : Определението за РХДВ е разширено, за да включи по-широк спектър от симптоми, като например проблеми с изпълнителните функции, емоционална нестабилност и трудности в социалните взаимодействия.
* По-подробна класификация на подтиповете : МКБ-11 предлага по-детайлна класификация на различните видове РХДВ, като отчита различните комбинации от симптоми и тяхната тежест.
В МКБ-11 РХДВ има код 6A05.
Какво означава тази промяна?
* По-точна диагностика : Новата класификация позволява по-точна диагностика на РХДВ и по-лесно разграничаване от други състояния.
* Индивидуален подход : Благодарение на по-подробната класификация, лекарите могат да разработят по-персонализирани планове за лечение за всеки пациент.
* Фокус върху силните страни : МКБ-11 подчертава не само симптомите, но и силните страни на хората с РХДВ, което насърчава по-позитивно отношение към това състояние.
Какви са критериите за диагностика според МКБ-11?
За да бъде поставена диагноза РХДВ според МКБ-11, трябва да присъстват следните критерии:
* Наличие на симптоми на невнимание , хиперактивност и импулсивност , които са по-силно изразени от обичайното за възрастта и социалната среда на детето.
* Симптомите трябва да се
проявяват в различни ситуации (например, у дома, в училище, с приятели).
* Симптомите трябва да водят до значителни затруднения в социалния живот, ученето или работата.
* Симптомите трябва да са започнали в ранното детство .
Важно е да запомните:
* Диагнозата РХДВ трябва да се поставя от квалифициран специалист (психиатър, психолог) след внимателна оценка.
* Лечението на РХДВ може да включва комбинация от медикаменти , психотерапия и поведенчески терапии.
* Индивидуалният подход към лечението е от ключово значение за постигане на най-добри резултати.
МКБ-11 представлява значителна стъпка напред в разбирането и диагностицирането на РХДВ. Новата класификация позволява по-точно определяне на това разстройство и разработване на по-ефективни стратегии за лечение.
ЗА КОНСУЛТАЦИЯ СЪС СПЕЦИАЛИСТ, В СЛУЧАЙ ЧЕ ИМАТЕ ПРИТЕСНЕНИЯ ЗА ВАШЕТО ДЕТЕ. МОЖЕТЕ ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ И ЗАПАЗИТЕ ЧАС В ЦЕНТЪР С-ИВВЕНА ИЛИ ОНЛАЙН НА ТЕЛ. НОМЕР: 0894748816, И.Стаменова
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.